Чорапогащникът e удобен, но пречи на мъжките фантазии!
Но има нещо, което прави мъжките сънища реалност – жартиерите.
При бума на новите тъкани с ликра жените не се чудят как да си оправят ръбовете. Не рискуват фината тъкан да се набръчка на коленете или усуче около глезените.
Историята на жартиера започва преди 3 хиляди години. Прототипът на чорапите трябва да се търси в Близкия изток, където се развива изкуството на плетенето.
Дългите чорапи, прикрепени в коланчета, били символ на богатство. В началото самият чорап не съдържал елемент на съблазън, докато жартиерът е изпълнен с многозначителен подтекст. Той е границата , над която е забранения свят, границата, която съпругът може да премине едва в деня на сватбата.
Чорапите са термометър за начина на живот на жената – те са единствената част от дамския тоалет, която директно може да възпламени мъжа. Появата на ластика в първата половина на XIX век дава нов живот на жартиерите.
Едва през 1912г. някой се сеща да направи нещо подобно на днешните колани и жените си възвръщат възможността да дишат свободно.
Истинският ренесанс на жартиерите настава през 1924г., когато е открита изкуствената коприна. Култът към красивите, обвити с фина материя женски крака се поощрява и от страстта към тангото. Същото става и сега, когато латиноамериканците пак са на мода.
Следват няколко мрачни десетилетия, когато властва чорапогащникът. Но от началото на 80-те години чорапите с еластично бие пак се носят, особено при специални случаи. Същото важи за жартиерите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар